I.

човек е камък

Знаете ли историята на онези двете сестри, които си купили плат да си ушият рокли за абитуриентския бал?
Знаете я: едната ушила надве-натри роклята, даже не и рокля, а някаква шарена туника, навлякла я, събрала стотинките вкъщи и хукн...

- Деде, студено.
Студено ти е, Павле, не те щади зимата, не й е мило детството ти, нахвърля се върху тебе, ама лукава е – уж да те целуне по бузата, а все гледа на месо да захапе... студено ти е, чедо, а мен питаш ли, дето в буца...

Честит празник, търновци!
Един самотен град, останал в миналото. Чака ме.
Денят нагазва бос сред камъните му. Неотстъпчиви,

Докато светът се тресе и пращи по шевовете, в центъра на света и на тази история, баба ми си седи сама в опушената стая, която някога е била и варосана, седи вътре, а вън вятърът напъва клонаците, снегът тежи по небето и скоро ще започне...

Измамно е над мен небето
Измамни са и хората край мен
Измамно ми тупти сърцето

Разкъртено небе и кални облаци,
провиснали от хоризонта сиви дни.
Безсмислено преплитащи се улици,

Има поне един град на света, който винаги ще помни какво е войната. Хирошима е името му. Има поне един град на света, който знае защо мирът ни е нужен. И неговото име е Хирошима.
Преди почти шейсет години Хирошима беше осъдена – от ...

Я прошу: хоть ненадолго,
Грусть моя, ты покинь меня,
Облаком, сизым облаком

Вълчи Заговезни няма вече, но май и преди сме ги имали само по нашия край, почвали малко след Коледа, когато вълците по планината изпосталявали и съвсем озверявали от глад, тогава ни куршум ги ловял, нито страх, сбирали се в нощта и тръг...

Един миг преди края на този свят в него бяха останали две армии.
Всяка една от тях се готвеше за най-решителната битка, която щеше да подпечата с вечността нечие могъщество – Земята беше бойното поле, а светът – залогът, в ...

Когато пораснах дотолкова, че започнах да се съмнявам не само в онова, което другите ми казваха, случайно или с нарочна цел, но и в онова, което говореха помежду си, когато си мислеха, че са сами и няма кой да чуе глупостта им, слушах до...

Някой каза, че в двора на голямата къща са се появили хора и ние не чакахме покана, а хукнахме нататък, да видим кои са тези хора. Свряхме се до зида, заслушани в звуците, които долитаха оттатък. Беше нещо като музика, каквато никога дос...

Знойното пладне беше прогонило от дворовете всеки шум, само един смътен и ленив звук беше останал – на трептящия в жегата въздух. У дома всички спяха в спасителната прохлада зад каменните стени на старата къща, а добитъкът тежко ди...

на онези, които
Тъй дълго ще ни няма на земята,
дори пръстта след нас ще ни забрави,