Разкъртено небе и кални облаци,
провиснали от хоризонта сиви дни.
Безсмислено преплитащи се улици,
по тях се скитат блудници-звезди.

Под слепите прозорци - омотани тротоари,
надупчени от идещи треви.
И негорящи мостове след бавните ни бягства.
Заключени зад истини врати.

Настръхнало поле, нахапано от кучета,
калта е твърда и на пипане боли,
зашита за небето с водни струи -
дъждът от спомени вали.

Безветрията сменят се с безверия,
на мачтите платната гният от забрава.
Моряците се кръстят суеверно...
Но и това ще мине.
Всичко отминава.

Пътуването продължава.