I.

човек е камък

и ще бъде прах

изронва се по вятъра

с годините

човек е плаж

самотен плаж

понякога спохождан

от делфини

сърцето му

от пръст

езикът

пепел

денят свободно влиза и излиза

нощта

прогаря като свещ

последната му чиста риза

II.

човек е камък

гладък

мрамор бял

или пък шарен

с жълто край устата

човек е сам

студен и ням

върху сърцето на земята

III.

човек е камък

сресан камък

отляво е поставено сърцето

и все така

и все така

туп-туп

туп-туп

си тръгва и се връща на небето